Как да се защитим от домашно насилие?


Домашното насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие. Домашно насилие е също и принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права на жертвата. Разграничение между домашното насилие и други битови скандали межди граждани е, че случаите на домашно насилие са извършени спрямо определена категория лица – лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Специфичната категория на пострадалите лица предполага и по-острата защита от закона на жертвите от домашно насилие.

В Закона за защита от домашното насилие е предвидено също, че за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие върху член от семейството, извършено в присъствието на детето.

Как да се защитим от домашно насилие?

В Закона за защита от домашното насилие са изрично изброени лицата, които могат да потърсят помощ от съда при извършване на домашно насилие.

Това са:

  1. съпруг или бивш съпруг;
  2. лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство;
  3. лице, от което има дете;
  4. възходящ (родител, баба/дядо);
  5. низходящ (дете, внук);
  6. лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително;
  7. лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;
  8. настойник, попечител или приемен родител;
  9. възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
  10. лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.

Ако попадате в категорията лица, изброени по-горе то следва да се обърнете за съдействие към съда, като основанието Ви ще е издаване на заповед за защита от домашно насилие.

Съдът ще Ви защити като издаде заповед за защита от домашно насилие с мерки за защита от домашното насилие.

Такива мерки са:

  1. задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
  2. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;
  3. забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;
  4. временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
  5. задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
  6. насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.

Освен тези мерки на извършителят се налага и глоба в размер от 200 до 1000 лева.

Компетентен да наложи мярка за защита е районният съд по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице.

            Съдът се сезира с молба за защита от домашно насилие, към която се прилага и декларация от жертвата, че в действителност е пострадала от домашно насилие.

Молбата се подава в срок до 1 (един) месец от акта на домашно насилие.

Когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата. Най-общо казано при нормалното производство по защита от домашно насилие заповедта за защита се издава със съдебното решение при приключване на делото, а при заповед за незабавна защита – тя влиза в сила до 24 часа след подаване на молбата до компетентния съд.

Полицейските органи следят за изпълнението на заповедта за защита от домашно насилие, а при нарушение на заповедта от насилника действието му се квалифицира като престъпление и се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.

Ако имате нужда от съдействие за защита на правата Ви се свържете с нас във формата за контакти или на посочените телефонни номера.

Споделете: