Права и задължения при договор за превоз на товари и спедиционен договор


В тази статия ще Ви запозная с правата и задълженията на страните по договор за превоз на товари и спедиционен договор, предвидени в българското законодателство.

Що се касае за превоз на товари и спедиционен договор, които се извършват в две различни държави, от които поне една е страна по Конвенцията, независимо от седалището и националността на страните се прилага Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, известна повече в практиката като CMR Конвенцията. Тя регламентира международния автомобилен превоз (с леки и товарни автомобили, ремаркета и полуремаркета) на стоки от 1956 г.

В България тя е ратифицирана и намира приложение от началото на 1978 г.

Договор за превоз на товари:

Страни по него са превозвачът и товародателят (изпращачът).

С договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място товар.

Най-често в практиката, доказателство за сключването на такъв договор е изпращането на заявка за превоз на товар от изпращача на стоката (товародателя) до превозвача. Но такава заявка може да изпрати и спедитор, който професионално се занимава с намирането на товари и осъществяване на превоз на стоки.

При сключването на договор за превоз се издава товарителен запис за изпращаната стока (товар), в който е записано кой е изпращачът, получателят и превозвачът, който ще извърши превоза. Когато не е издаден такъв товарителен запис, превозвачът изпълнява нарежданията на товародателя.

Какви са задълженията на изпращача (товародателя):

  • товародателят е длъжен да предаде на превозвача товара в състояние, годно да издържи превоза;
  • товародателят е длъжен да предаде с товара и документите, необходими за да достигне товарът до получателя;
  • товародателят е длъжен да заплати възнаграждение на превозвача, освен ако не е уговорено възнаграждението да се заплати от получателя на товара;
  • товародателят трябва да предаде стоката в подходяща опаковка, годна да издържи превоза. Когато опаковката е явно неподходяща, превозвачът може да приеме товара, ако товародателят заяви писмено, че вредите, които биха настъпили, са за негова сметка.

Какви са задълженията на превозвачът:

  • той е длъжен да извърши превоза в определения срок;
  • да пази товара от приемането до предаването му;
  • да уведоми получателя за пристигането на товара и да му го;
  • да се грижи за товара, когато има уговорки за това – ако товарът трябва да се държи на определена температура , превозвачът е длъжен по време на превоза да поддържа необходимата температура в превозното средство;
  • да спазва указанията за избор на маршрут и др. указания на товародателя.

Отговорности по договора за превоз:

  • превозвачът отговаря за изгубването, погиването или повреждането на товара, освен ако вредата се дължи на непреодолима сила, на качествата на товара или на явно неподходяща опаковка, ако товародателят е дал съгласие товарът да се извърши, въпреки вида и качеството на опаковката;
  • превозвачът отговаря за вредите, които се дължат на забава при изпълнение на превоза;
  • товародателят отговаря за забавата за изплащането на превозната цена (навло) на превозвача – годишна законна лихва (10 %).

Обикновено превозвачът има сключена застраховка за извършване на превоза и при наличието на щета по товара, застрахователят на превозвача изплаща претърпените вреди на товародателя.

Рекламация относно щетите по товара се правят в товарителницата, която се подписва от получателя, като в нея се отбелязва вида и размера на причинените от превозвача щети.

След като е получен товарът, без забележки, превозвачът отговаря само ако е бил уведомен за повредите не по-късно от 1 месец от получаването.

Превозвачът не може да уговори да бъде освободен от отговорност за причинените щети по товара. В случай че изгубен товар, за който получателят е обезщетен, бъде намерен, превозвачът, след като вземе необходимите мерки за запазването му, уведомява за това писмено получателя. Ако последният приеме товара, той дължи възстановяване на полученото обезщетение. При отказ превозвачът може да продаде товара за своя сметка.

Договора за превоз може да се извършва и от няколко превозвачи. В такъв случай, ако превозвачът извърши превоза изцяло или отчасти с участието на други превозвачи, той отговаря за действията им до предаването на товара. Всеки от следващите превозвачи встъпва в договора и трябва да упражни правата на предходните превозвачи, които са посочени в договора за превоз.

При извършен превоз от няколко превозвачи, товародателят или получателят на стоката са също защитени. Всички превозвачи отговарят солидарно за причинените щети, което значи, че товародателят или получателят могат да търсят обезщетение, от който и да е от тях. Обикновено обезщетение се търси от най-платежоспособния превозвач.

Спедиционен договор:

Със спедиционния договор спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар.

В практика, често спедиторът разполага със свои превозни средства и сам извършва изцяло или отчасти превоза. В този случай той има правата и задълженията и на превозвача по договора за превоз.

Спедиторът може да възложи на следващ спедитор извършването на действията си и без да е овластен за това от товародателя.

Задължения на спедитора:

  • да сключи от свое име, но за сметка на товародателя превозен договор като избере най-подходящия превозвач и най-подходящото навло;
  • да съхранява товара от момента, в който го е получил от товародателя (с грижата на добрия търговец) и да предаде товара на превозвача;
  • да изпълнява нарежданията на доверителя – спедиторът е длъжен да спазва указанията на доверителя за пътя, посоката и начина на превоз, както и за подбора на превозвачите и на следващите спедитори;
  • да уведоми товародателя за неподходящата опаковка на товара, за да знае дали е годен да издържи превоза;
  • да застрахова товара ако това му е наредено от товародателя;
  • дължи отчет – да прехвърли резултатите от сключения договор за превоз на товародателя.

Задължения на товародателя:

  • да изплати възнаграждение на спедитора;
  • да възмезди спедитора за всички направени разноски от него, като превозна цена (навло), допълнителни превозни такси, такси за складиране, товарене, разтоварване, опаковане, преопаковане и застраховане.
  • да уведоми спедитора за особеностите на товара, за да може той да прецени опаковането, начина на превоз и др.

Законът защитава товародателя и предвижда сериозни санкции ако спедиторът се отклони от поръчката – той отговаря за всички вреди освен ако докаже, че те биха настъпили и ако беше спазил указанията на доверителя (обикновено е трудно е да се докаже).

За да се предявят искове за защита на правата по договор за превоз и спедиционен договор следва да се спази специалната погасителна давност – 1 едногодишен давностен срок за търсене на отговорност. Такъв иск може да предяви от товародателя, спедитора  или превозвача, в зависимост от това кой е изпълнил задълженията си добросъвестно и кой не е изпълнил своите.

Свържете се с нас, ако имате нужда от консултация или съдействие при сключване или изпълнение на договор за превоз на товари или спедиционен договор.

Споделете: